Приказката като дидактичен способ за детското развитие
Малките деца са много чуствителни и емоционални, затова когато им се четат приказки те оживяват във въображението им и ги развиват духовно и интелектуално.
Любовта към книгите може да бъде формирана в най-ранна детска възраст. По-късно в училище ,децата на които са четени редовно приказки , се научават по-лесно да изразяват своите мисли, те са по любознателни .
От най-ранна детска възраст , първият досег на малкото дете с приказната литература са приспивните песни, последвани от кратки стихчета и рими.И така крачка по крачка децата навлизат все по дълбоко в приказните истории , които ще ги придружават през целия им живот.
Как влияят приказките на психологическото развитие на детето?
Посредством приказките от най-ранна възраст децата се запознават със сложните човешки взаимоотношения , с природата и реалността като цяло. По мнение на психолози и изследователи на детското развитие , алегоричната форма е най-подходящият и безопасен начин за навлизане и опознаване на живота .Важно е приказките да се подбират спрямо възрастта и психичното развитие на детето. Само така ше се постигне възпитателен и образователен ефект.
От 2 до 5 години приказките , които са подходящи са с главен герой животните.Чрез тях децата имитират жестовете и звуците на приказните герои.Друг важен елемент на приказките за тази възраст е повтарящият елемент / Дядо вади ряпа/.Не трябва да се забравя , че за по-доброто разбиране , трябва да има и подкрепящи нагледни материали. При избора на книга, водещ фактор са качествените илюстрации.
