Възприятието като основен психичен процес е отговорно за обработването на външната информация  и съответното му складиране в паметта като опит и познание ! Онова , което остава неразбрано от страна на детето е ,че попада в капана на хаотични , случайни и откъслечни знания. Така се стига до затруднения при изпълнението и на най-обикновени творчески задачи в реална среда.Това е момента , в който родителите следва да отделят време и възможности за работа по развитието на умението на детето да наблюдава , да разширява обема на зрителното си възприятие, от чиито параметри зависят и всички други видове възприемане, вторично внимание, запаметяването в логически ред и други . Все качества без които е невъзможно успешното интелектуално израстване на децата.

 Някои родители смятат децата си за супер развити за възрастта си , други смятат, че все още са  бебета, които не са готови за училище . Как да разберете дали е време децата да отидат на училище или не?

До голяма степен терминът училищна зрялост  се определя от  физическа активност. Да, в първи клас добрият педагог ще набляга непрекъснато на физическата активност на малките деца , но въпреки това - ученикът ще трябва да седи 4-5 часа на бюрото.

Как да определим дали детето е готово за училищни натоварвания от първи клас, ни отговаря  Доктора по  биологичните науки Екатерина ПЛИШЕВСКАЯ, която  тества бъдещите първокласници за тяхната училищна зрялост.

Тя стига до извода ,че  бъдещият ученик трябва да отговаря на следните 8 критерия :

1. Обследване на  зъбите на детето

Броят на постоянните зъби е признак за физиологичната зрялост на детето в тази възраст. До 7-годишна възраст трябва да има 6-8 постоянни зъба . Това е знак, че костите на детето са достатъчно образувани, за да седят 40 минути без да увреждат гръбнака си  по време на урока.

2. Тест „Дясна ръка върху  ляво ухо“

Това е тест, при който  детето протяга ръка през главата си и трябва да покрие с дясната си ръка  лявото ухо с изправена длан  без да навежда глава надясно.

Този тест заедно с предишния показва биологичната възраст на детето , което може да е на 7 години според документите му,  психически да отговаря на възрастта си и дори да я изпреварва , но биологичната му възраст да отговаря на по малко дете и това показва незрялост. Така училищните натоварвания , могат да навредят на здравето му и то да почне да се разболява.

                           НЕ                                                                               ДА

3. Стоене на един крак

Тест  ′′ позата на Ромберг ":

Детето  трябва да застанете на единия крак, да свие в коляното другия , да опъне  ръцете си напред и да затвори очи.

 До 7-годишна възраст детето може да издържи 8-10 секунди, ако по-малко е признак за физиологична незрялост на скелета .

4. Рисуване на  релси без да се застъпват в краищата

Тест за фини двигателни умения.

На лист хартия направете две вълнообразни линии с малко разстояние между тях. Детето трябва да прокара  трета линия  между тях , следвайки „вълната“.

 Така се проверява  готовността на ръката за писане, защото буквата за писане  е по-малка, отколкото линиите  на рисунката. Ако на детето не е усвоило такива закръгления, значи ръката не е готова за писане на букви , и ще има затруднения при усвояване на графичните знаци .То бързо ще се уморява, разсейва и е възможно да изгради отрицателно отношение към писането.

5. Броене в обратна посока

Съвременните деца знаят как да броят до 10 и повече . Но това е механично действие, защото детето още не разбира числото.Ако успее обаче да брои в обратната посока от 10 до 1  , това вече спада към логическото мислене.

Ако детето може да се ориентира свободно в редица от числа и обратно , значи е готово да учи математика. А по-трудно , но достатъчно показателно е , ако детето може от раз да изговори  10-8-6-4 .

6. Самостоятелно обличане

Не е нужно да връзвате пословичните връзки на обувките на детето си  - просто купет обувки без връзки за детето си! По този начин ще опростите живота на  всички. Но детето трябва да може да си свали и обуе панталоните изцяло. Трябва да можеш да сложи яке и да увие шал около врата си . Процедурата по обличане-събличане ′′ от и до ′′ трябва да е овладяна.

7. Ядене  с вилица

Има  деца до 7-годишна възраст ,които знаят как да използват само лъжица, защото майките им са ги хранели често!

В дома можете да правите  с детето си, каквото желаете, но в училище то трябва да може да вземе чиния и да държи лъжица и вилица. Промяната е важна  и ако детето не знае как да се храни, ще остане гладно.

8. Спазване на  инструкциите на учителя

Училището е социум. Детето трябва да умее да разбира инструкциите на възрастен и не е достатъчно това да е  член на семейството.

′′ Вземете  учебниците или хванете  се за ръце " ! Опитът ми показва ,че много деца не разбират от такива прости инструкции. Тези, които са ходили на детска градина, имат по-малко проблеми, но ′′ домашните ′′ деца често просто не чуват външни лица.

Децата от петгодишна възраст трябва да са готови да следват прости инструкции.

Важно е те да са адекватни : детето не трябва да възприема нито една инструкция  като абсолютна истина. Децата трябва да разбират границите. Когато учителят казва:

′′ Вземете химикалката за да  пишем ′′ - детето трябва да знае , че това трябва да се изпълни. Когато непознат на улицата се появи и каже: ′′ Ела с мен ′′ - в никакъв случай! Дете на 5-6 години вече е способно да научи такива граници.

За да определите дали детето ви е готово за училище, гледайте само него. Не децата  на съседи, нито  на учители. Когато майка идва на консултация и се оплаква, че детето и на 6 години не чете,а ′′на  съседката , чете на два езика от четиригодишна възраст ", винаги и давам съвет да отговаря , че и нейното дете чете на два езика!

Що се отнася до физическата зрялост за училище , трябва да вземете под внимание  комбинацията от знаци. Ако млечните зъби току-що са започнали да падат ,ако  детето не стига до ухото, не се получава ′′ поза Ромберг ′′ - значи детето просто още не е физически зряло. Няма да може да седи за 40 минути час, бързо ще се уморява, ще прескача обяснения и ще има проблеми с ученето на материала. Тогава просто трябва да оставите детето да узрее , да  отделите  повече време и  внимание .

Ако само един знак не е в съответствие с училищната норма - например зъбите , сега е често срещан случай, но виждате, че детето може да върши задачи дълго и концентрирано, вместо да се разсейеа на всеки  10 минути - време е за училище. Тогава и  зъбите ще растат своевременно.

Ако детето психически не е напълно готово: страхува се да не остане само, не може да се облече, не помни къде е сложило нещото си преди минута, а възрастта позволява да се отложи приемането в училище за година - по-добре е да го направи . n Няма да повярвате колко бързо се променят децата на тази възраст, между 6 и 7 г.

В програмата на началното училище няма нищо, което да не можете да догоните след няколко месеца. Главното е да не рискуваме  желанието на детето да се учи.

   За съжаление у нас продължават да се преекспонират само знанията, но то е защото са лесно измерими. В следващите редове ще обърна внимание на много по-важните за бъдещия ученик УМЕНИЯ за училищна готовност, за да сме в полза най-вече на родителите. Уменията се развиват с постоянство и търпение, и то от всички, общуващи с детето. Уменията са основата за успех на знанията в следващите поне 12 години училищен живот, а най-вече в цялостното развитие на детето.

Какво се очаква да умее детето преди първия училищен звънец:

• Трайно използване на понятията ляво/ дясно без подсещаща опора. Усвоеност до степен пренасяне на тези понятия извън собственото тяло.

•  Битови сръчности: завързване на обувки, самостоятелно боравене с копчета, ципове, отваряне и затваряне на раници, подреждане на раници – първо с места за дрехи, после с места за училищни пособия, не забравяйте да обясните и местата за хигиенни принадлежности, място за шишето с вода и др., вкъщи – сортиране на дрехи, знание за чифтове, подреждане за точно определено време на собствените дрехи, учебни помагала: всички моливчета се прибират в съответната опаковка, различаване и сортиране на тетрадки с квадратчета отделно от тетрадки с тесни и широки редове, подреждане на несесери за деца, подреждане и сортиране на спортни принадлежности в сакове за тренировка: какво ни е нужно за плуване и защо не го забравям, за ски, за туризъм, за парка, за плажа, за гости с приспиване и т.н

Липсата на тези умения пречи на малкия ученик ИЗКЛЮЧИТЕЛНО много в личната му самоорганизация на целодневно обучение. Случва се до училището родителите да подценяват и не развиват това умение, защото бързат, защото  мама/баба/ ще се справят по-добре, защото няма да забравят, защото ще бъде по-чисто и по-изрядно подредено или просто заради навика да се упражнява контрол. Всъщност това е подценяване на собственото дете и изземане на проактивността му, която в клас ще му трябва на всеки 5 минути. В практиката ни сме имали деца с високо IQ, на които им трябват 15 минути да си намерят и извадят от собствената раница просто една тетрадка, а целият учебен час е 35 минути за всички деца и един учител.

• Хигиенни навици: лични и на околното пространство/ на работното място – около чина, място за хранене, места за отдих и спортуване, в транспортно средство, на публично място – в театър, музей, хотел и т.н /

     В последните години поради причини, изтъкнати в горните редове, родителите отлагат доста умения напред във времето, а е необходимо те да се „тренират“ ежедневно, с много търпение, постоянно и системно, през цялата година и от всички възрастни, обгрижващи детето. Училищна готовност НЕ означава напомняне за миене на ръце преди хранене, или пък след спорт, след ползване на тоалетна, и т.н, това е изискване за усвоено умение преди първия учебен ден.

• Умения за възприемане и контрол на времеви отрязъци. Това започва още при битовизмите, през навиците за самостоятелност, за да може малкия ученик лесно да го пренесе в рутинните и често незабавни училищни задължения. Препоръчваме още при двегодишните деца използването на пясъчен часовник за самостоятелно прибиране на играчките. За съвременното дигитално дете таймерът е познат още преди четенето и смятането. Познаването на кръгли часове е предвидено и в учебната програма, но ако не се използва в ежедневието, нямаме трайно усвоено умение. Неусвояването на това умение е изключително драматично за децата в първи клас. Това е техният най-голям стрес, а не незнанията за букви и цифри.

Втората част на това умение е свързана с контрола и самоконтрола на времето. А това е и в пряка връзка с емоциите и мотивацията. И по-точно с тяхната зрялост за съответната възраст. Всички сме виждали дете дотолкова загледано в анимация по телевизията или в компютърна игра, което не може да прекъсне не само по определено зададено време от възрастния, но и след десетото вербално подканяне, а дори и след физическа намеса/отнемане на телефона/. Следва раздразнителност, тръшкане, истерия, дори агресия. Това е следствие на  недостатъчно търпеливата, системна  и последователна работа на възрастните, обкръжаващи детето през първите 4 години от живота му.

• Социалните умения са свързани с готовността на шестгодишните бързо да се ориентират в нова среда, с непознати деца и възрастни. Колкото по-общително, самостоятелно, разговорливо, толерантно и непритеснително е вашето дете, толкова по-бързо ще свикне с различността на обстановката на едно училище, взаимодействието си в група с различни деца и адаптивността към различните авторитети на възрастните. Не очаквайте, че останалите деца и възрастни задължително споделят точно вашите семейни ценности, битови навици и език на общуване. Вече живеем в много отворен и многонационален свят с разнообразие от култури и навици.

Тук е и умението за принадлежност към общността и зачитане на всеки от нея. Започваме от тази на семейството, после разширяваме. За съжаление често се подценява това умение. Детето е отглеждано така, сякаш светът се върти около него. Всички го обслужват и му служат. Обикновено родителите не са се заявили ясно за зачитане на техните права, тяхното пространство и време без детето. Такова дете не е виновно, че идвайки в училище, очаква всеки учител и всяко друго дете да се държи с него по същия начин както се прави вкъщи. Не изчаква, прекъсва, настоява, взима думата непрекъснато, нетърпеливо е, хитрува, изпада в раздразнителност при друго отношение на околните и често се оплаква вкъщи, било от учители или от други деца. Често това са доминантни деца, които на практика се обграждат и общуват само с деца в подчинена функция или просто нямат приятели на тяхната възраст.

• Организационните умения са свързани с възприемане и САМОСТОЯТЕЛНО действие на последователност от няколко прости инструкции. Започването на тези умения също е заложено още в яслена възраст. Семейната среда и детската градина са мястото за тяхното трениране, развитие и готовност за училище. В практиката има деца, които до такава степен за лишени от самостоятелност и свикнали с „вечното“ присъствие на възрастен, одобряващ всяко тяхно действие, че след написване на една буква дори, очакват вербално одобрение или поне положително кимане от учителя. По-късно тези деца лесно развиват липса на самочувствие и вяра в собствените си възможности или емоционална нестбилност.

• Уменията за самостоятелност са предпоставка за бързо и лесно възприемане и трайно усвояване на учебния материал, на всички преподавани знания. Те са нужни в спорта и в изкуството, в отношенията с хората, във всяка професия и забавление. Хората имаме различни интелектуални нива, учим по различен начин, имаме различни таланти и недостатъци. Когато притежаваме самостоятелност и научим детето да гледа навътре към себе си, а не навън, успехите и пътища нагоре са много разнообразни и реално възможни. Всяко дете е уникално и ценно, ако няма „патериците“ на безкрайно обгрижващи го възрастни. Ако на детето от малко е позволено да се оправдава или извинява с друг, не се учудвайте, че няма да смогва да напише 2 реда само в първи клас за 30 минути. Ще чувате, че някой му пречи, друг говори, трети не му е обяснил, четвърти го е обидил и то не си е свършило работата, защото чувствата му са наранени и т.н.

• Сензорна зрялост за възрастта. Тук обикновено се изискват възприятия за природата и околната среда, придружени с адекватна словесно-логическа последователност на познания за тях. Особено важна е зрително-моторната координация. Разграничаване на тесни и широки редове, на различни графични символи, групирането и класификацията им, пренасянето им от една среда в друга.

Сензорните компетенции развиват артистичността и светогледа, чувствителността и възможностите за интерпретации. Креативността в тази възраст е все още силно развита и е нужна да бъде поощрявана за да разцъфтят и талантите у всяко дете. Времето прекарвано сред природа и изкуство е безценно!

• Емоционалната зрялост за тази възраст е предпоставка за балансирано поведние на малкия ученик в новата и непозната среда. Детето възприема себе си като самостойна еденица и има умения за спокойно отстояване на своите чувства, както и за разбиране чувствата на своите връстници. То е обучено да изразява както положителни, така и отрицателни емоции, а не да задържа в себе си страхове, огорчение, тъга, агресия. Споделянето и доверието в новата среда, осигурени професионално от учителите,  от всички родители и деца на новосъздадената общност са необходимост и основание за спокойно, успешно и щастливо детство в първите училищни класове.

Може съвсем резонно да попитате: защо е толкова важно да развиваме емоционалната интелигентност? Отговор дават многобройните изследвания на учените, които показват, че ниското ниво на емоционален интелект може да доведе до затвърждаване на комплекс от качества, наречен алекситимия. Алекситимията − затруднение в осъзнаването и определянето на собствените емоции − повишава риска от поява на психосоматични заболявания при децата и възрастните. Освен това хората, които не са чувствителни към своите емоции и емоциите на другите, трудно разбират собствените си потребности, желания, съответно те имат проблеми в изграждането на близки отношения – било то дружба, партньорство или семейство.

По този начин умението да се ориентираш в собствените си чувства и да ги управляваш е личностен фактор, укрепващ психичното и соматичното здраве на детето.

Оказва се, че усъвършенстването на логическото мислене и кръгозора на детето още не е залог за неговия успех в живота. Много по-важно е детето да е овладяло способностите на емоционалния интелект, а именно:

• умението да контролира своите чувства така, че да не „прелеят“;

• способността съзнателно да влияе върху своите емоции;

• умението да определя своите чувства и да ги приема такива каквито са (да ги признава);

• способността да използва емоциите си за свое благо и за благото на околните;

• умението ефективно да общува с другите хора, да намира общи точки на съприкосновение с тях;

• способността да разпознава и да признава чувствата на другите, да се представя на мястото на другия човек, да му съчувства.

Изследователите са установили интересна закономерност – емоционалният интелект се повишава с придобиването на жизнен опит, като се увеличава в периода на младостта и зрелостта.

Възможни са два подхода към развитието на емоционалния интелект – може пряко да се работи с него, а може и косвено – чрез изграждане на свързани с него качества. Днес вече е доказано, че върху формирането на емоционалния интелект влияе насърчаването на такива личностни свойства, като емоционалната устойчивост, положителното отношение към себе си, готовността да видиш причината за случващите се събития в теб самия, а не в околните и в случайни фактори, и емпатията (способност към съпреживяване). По такъв начин, развивайки тези качества у детето, можем да повишим неговия емоционален интелект.

Съществуват и специално разработени програми за деца, при които в малка група децата се учат да преживяват различни емоции, да се сблъскват със своите преживявания и преживяванията на другите, заедно да търсят изход и да създават нещо ново и уникално. Такива групи помагат на децата да повишат своя емоционален интелект и да подобрят техните комуникативни навици.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ ....

Любовта към книгите може да бъде формирана в най-ранна детска възраст. По-късно в училище ,децата на които са четени редовно приказки , се научават по-лесно да изразяват своите мисли, те са по любознателни .

От най-ранна детска възраст , първият досег на малкото дете с приказната литература са приспивните песни, последвани от кратки стихчета и рими.И така  крачка по крачка децата навлизат все по дълбоко в приказните истории , които ще ги придружават през целия им живот.

Как влияят   приказките на психологическото развитие на детето?

Посредством приказките от най-ранна възраст децата се запознават със сложните човешки взаимоотношения , с природата и реалността като цяло. По мнение на психолози и изследователи на детското развитие , алегоричната форма е най-подходящият и безопасен начин за навлизане и опознаване на живота .Важно е приказките да се подбират спрямо възрастта и психичното развитие на детето. Само така ше се постигне възпитателен и образователен ефект.

От 2 до 5 години приказките , които са подходящи са с главен герой животните.Чрез тях децата имитират жестовете и звуците на приказните герои.Друг важен елемент на приказките за тази възраст е повтарящият елемент / Дядо вади ряпа/.Не трябва да се забравя , че за по-доброто разбиране , трябва да има и подкрепящи нагледни материали. При избора на книга, водещ фактор са качествените илюстрации. 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ.....